Walkman през 1979 г.: музиката излиза от дневната

Песента звучи само за теб, докато градът продължава да се движи. Днес това е обикновена сцена. През 1979 г. Sony предлага предмет, който ще я направи част от ежедневието: малък касетен плейър със слушалки, наречен Walkman.

Една идея за слушане по време на път

Първият модел, TPS-L2, излиза в Япония на 1 юли 1979 г. Датата е потвърдена в съобщението на Sony за двайсетгодишнината на устройството. Това е начало на конкретна продуктова история, а не твърдение, че преди него никой не е слушал преносимо радио или музика навън. Съобщението на Sony от 1999 г.

Корпоративният архив свързва разработката с желанието на съоснователя Masaru Ibuka да слуша стереозаписи по време на полет. За пробната версия е преработен малък монофоничен касетофон. Паралелно се разработват и леки слушалки: преносимият плейър има смисъл само ако цялото преживяване е удобно за носене.

Устройство, което се отказва от една функция

TPS-L2 възпроизвежда касети, но не записва. Според историята на Sony тъкмо това поражда съмнения дали продуктът ще бъде желан. От гледна точка на касетофона липсва възможност. От гледна точка на човека, който иска любимата си музика в движение, задачата е съвсем ясна. Архивът на Sony за развитието на персоналното аудио.

Този избор е интересен и днес: понякога добрият предмет се разпознава по нещата, които не те кара да правиш. Зареждаш касета, слагаш слушалки и натискаш бутона. Основното действие остава на преден план.

Личният саундтрак получава собствен предмет

Касетата задава и особено отношение към музиката. Има две страни, последователност и физическо превъртане. Следващата песен не се избира със същата непосредственост като в съвременен списък на екрана. Самият носител участва в навика за слушане.

Walkman е хубава отправна точка за размисъл как технологията променя обстановката около една песен. Записът може да е същият, но вече го чуваш по пътя към работа, в чакалня или на разходка. Музиката получава нова сцена: твоето собствено движение през деня.