Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Dance Mania: Тито Пуенте и енергията на големия танцов оркестър
В танцовия оркестър ударните могат да бъдат и мотор, и режисьор. При Тито Пуенте тази двойна роля е добра отправна точка към Dance Mania: албум, който ни кара да мислим за аранжимента с цялото тяло. Запис от 1958 г., запазен като културно наследство Dance Mania излиза през 1958 г. и е включен в Националния регистър на звукозаписите на САЩ през 2002 г. В есето си за Библиотеката на Конгреса барабанистът и преподавател Джим Пейн описва как Пуенте съчетава бигбенд инструментация и джазови хармонии с афрокубински ритми. Източник: Jim Payne, Dance Mania, Library of Congress. Пейн работи лично с Пуенте и разказва за неговото внимание към нотните партии и ритмичната организация. Тимбалите стават основен инструмент на музиканта; той ги поставя отпред и свири прав, което улеснява подаването на сигнали към оркестъра. Зад сценичната енергия стои внимателно подредена ансамблова работа. Кой отговаря на кого? Вместо да броиш всяко ударение, проследи разговора между кратките духови фрази и перкусията. Кога групата свири като един голям инструмент? Кога отделен тембър излиза напред? Подобно слушане разкрива разликата между силен звук и силно усещане за ритъм. Опитай да се върнеш към един кратък откъс три пъти: веднъж за баса, веднъж за ударните и веднъж за цялата картина. Възможно е това, което първоначално звучи като свободно избухване, да се окаже прецизно подготвен отговор. Именно тази среща между дисциплина и непосредствено удоволствие прави танцовата музика толкова богата за слушане, дори когато в стаята няма място за танц.
Байройт: театърът, построен около музиката на Вагнер
Обикновено композиторът пише за съществуващ театър. В Байройт самият театър е оформен около определена представа за музикална драма. Рихард Вагнер иска вниманието да бъде насочено към сценичното произведение, а архитектурата да подпомага тази концентрация. Скритият оркестър Официалната строителна история посочва архитекта Ото Брюквалд и началото на работите през 1872 г. Първият фестивал започва на 13 август 1876 г. с „Рейнско злато“. Зрителната зала е подредена амфитеатрално, а оркестърът е скрит от погледа. Историческият обзор на фестивала обяснява стъпаловидната оркестрина под сцената и последващите акустични промени. При подготовката на „Парсифал“ през 1882 г. е добавена преграда за овладяване на медните духови. Това показва, че дори толкова силна художествена концепция преминава през практически корекции. Да слушаш онова, което не виждаш Обикновено наблюдението на музикантите ни помага да следим отделни партии. Скритият оркестър предлага друга ситуация: звукът подкрепя сценичното действие, без постоянно да привлича погледа към своя източник. Това е особена връзка между видим разказ и невидима музикална работа. При следващ оперен откъс можеш да направиш малък експеримент. Първо следвай действието, после повтори пасажа със затворени очи. Какво разказва оркестърът сам? Къде подготвя напрежение, което още не е изказано? Байройт е интересен не само като историческо име, а като конкретен опит да се подреди вниманието на публиката. Архитектурата тук е част от художествения въпрос.
Фаготът: дългата тръба зад един необикновен глас
Фаготът изглежда дълъг, но вътрешният му въздушен път е още по-дълъг. Конструкцията сгъва тръбата, за да събере голям акустичен инструмент в размер, който човек може да държи и управлява. Път надолу и обратно нагоре Въздухът влиза през двойно езиче, свързано с извита метална тръбичка. След това преминава надолу през корпуса, обръща посоката в долната част и се изкачва до камбаната. Yamaha показва този вътрешен маршрут и постепенното разширяване на канала. Сред историческите предшественици е дулцианът, който също има сгънат въздушен път. Историята на инструмента разглежда и развитието на клапите, чрез които изпълнителят получава по-голям контрол. Повече от нисък съпровод В оркестров откъс следете как фаготът се свързва с другите дървени духови. Той може да поддържа основата, но и да излезе напред с ясно разпознаваема мелодична фраза. Сравнете бързи, отделени тонове с дълга линия. Първите могат да подчертаят подвижността на инструмента, а втората — неговата способност да задържа внимание чрез тембър и фразиране. Не е нужно да му приписваме един постоянен характер, например „комичен“ или „мрачен“. Такъв етикет би скрил голяма част от възможностите му. Различните регистри, артикулация и музикален контекст променят впечатлението. Физическата форма дава добра отправна точка за любопитството. Но след като разберем къде пътува въздухът, следващата стъпка е да чуем колко различни посоки може да поеме самата музика.
Обой: защо оркестърът се настройва по този глас
Преди оркестърът да започне, един глас обикновено дава тона за настройване. Това е обоят. Познатият ритуал има практическа причина и разкрива нещо важно за устройството на този инструмент. Две пластинки и ясно различим звук Обойното езиче е двойно: две тънки тръстикови пластинки са поставени една срещу друга и оставят тесен отвор за въздуха. При свирене те бързо отварят и затварят този отвор. Принципът е описан в техническото ръководство на Yamaha. Обикновено обоят подава ла, по което останалите се настройват. Обяснението на производителя посочва отчетливия тембър и сравнително трудното бързо коригиране на настройката на самия обой. Това не означава, че той е недосегаем за температурата и влажността. Ритуалът като начало на общото слушане На следващ концерт обърнете внимание на този кратък момент. Първо има отделен ориентир, после много инструменти търсят обща височина. Преди първата музикална фраза ансамбълът вече извършва съвместна работа. В самото произведение потърсете обойно соло. Сравнете ясния му контур с околните дървени духови. Не е необходимо да познавате всеки инструмент, за да започнете да разпознавате различните им начини на „говорене“. Когато научим какво стои зад привичния жест, концертът става по-богато преживяване. Настройването вече не е случаен шум преди музиката, а видим и чуваем знак за вниманието, чрез което много отделни гласове се превръщат в един ансамбъл.
Тубата: ниският глас, който държи оркестъра
Тубата често стои в задната част на оркестъра, но нейният нисък глас може да промени усещането за цялата музикална основа. Големият размер привлича погледа; истински интересна е ролята, която той позволява на инструмента да изпълнява. Инструмент от епохата на клапаните За разлика от по-стари медни духови инструменти, тубата се появява направо с клапанен механизъм. Историята на Yamaha посочва Вилхелм Випрехт и Йохан Мориц като създатели на басовата туба и датата 12 септември 1835 г. за патентната заявка. Преди нея сходни ниски оркестрови функции изпълняват други инструменти, включително офиклеидът и серпентът. Те имат различна конструкция. Това напомня, че ролите в оркестъра могат да бъдат по-стари от инструментите, които днес свързваме с тях. Да чуем основата, а не само мелодията В плътен оркестров откъс насочете вниманието към най-ниските гласове. Когато тубата се включи, тя може да добави тежест към акорда и да промени начина, по който чуваме останалите инструменти. После потърсете солово изпълнение. То позволява да излезем от представата за тубата като източник единствено на масивни опорни тонове. Мелодичната линия поставя други задачи: свързване, фразиране и ясни промени в характера. Този контраст е добър урок по ансамблово слушане. Инструментът, който рядко привлича първото ни внимание, може да определя стабилността и мащаба на общото звучене. Понякога най-същественото присъствие се разбира едва когато започнем съзнателно да го следим.
Кларинетът: как едно малко езиче създава голям глас
Сред сложната система от клапи на кларинета най-важният източник на движение е съвсем малък: тънко езиче, закрепено към мундщука. То превръща дъха в трептене, а останалият инструмент оформя това трептене в музикален тон. Езичето и въздушният стълб Кларинетът използва единично езиче, подобно на саксофона. Ръководството на Yamaha обяснява и ролята на буренцето — частта непосредствено под мундщука. Чрез леко изтегляне на тази част може да се увеличи дължината на инструмента и да се понижи настройката. Температурата също има значение: когато духовият инструмент се затопли при свирене, височината може да се промени. Затова настройването е работа със състоянието на инструмента в конкретния момент. Един глас с много лица При слушане на кларинет обърнете внимание колко различно може да се усеща той в ниския и високия регистър. Мелодията не просто се изкачва; понякога сякаш сменя осветлението си. Следете и началото на фразите. Ясното отделяне на тоновете и плавното им свързване създават различен характер дори върху еднакъв музикален материал. Така дишането и артикулацията участват в смисъла на изпълнението. Ако сравнявате солов запис с оркестров откъс, потърсете момента, в който кларинетът излиза от общата звучност. Понякога присъствието му е ясно, друг път се усеща като промяна на цвета. Точно този диапазон от роли прави инструмента интересен. Малкото езиче не произвежда един неизменен ефект, а отваря възможност за множество различни музикални жестове.