Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Time Further Out: още една крачка отвъд обичайния такт
След като ухото свикне с определен ритъм, всяко малко отклонение става събитие. Time Further Out на квартета на Дейв Брубек превръща това любопитство в музика, която може да бъде игрива, ясна и запомняща се. Ритмичните опити продължават Албумът е от 1961 г. Неговата начална композиция It's a Raggy Waltz е авторска пиеса на Брубек, както потвърждава официалният каталог на произведенията му. Сред останалите заглавия са Far More Blue, Far More Drums, Unsquare Dance и Blue Shadows in the Street; те могат да се проследят в изданието на Sony в Apple Music. Това е същият творчески период, в който Брубек участва във филма All Night Long. Официалната му хронология отбелязва изпълнението на It's a Raggy Waltz във филма и краткия дует с Чарлз Мингъс. Така музиката от албума има и конкретна връзка с киното. Не е необходимо първо да броим За първо запознанство оставете настрана желанието да разгадаете всеки такт. Чуйте Unsquare Dance като редуване на жестове и паузи. Къде очаквате следващия акцент? Къде музиката леко измества това очакване? После преминете към It's a Raggy Waltz. Мелодията предлага лесна опора, докато ритмичната игра продължава под нея. Това показва, че необичайното движение не изключва непосредственото удоволствие. Албумът е подходящ за слушатели, които се притесняват, че джазът изисква предварителна подготовка. Тук любопитството е достатъчно начало. Теорията може да дойде по-късно, когато вече сме усетили с тялото си защо дадена фраза ни изненадва.
Mingus Ah Um: басът води разговор с цял оркестър
При Чарлз Мингъс традицията не стои зад стъкло. Тя говори, спори, танцува и понякога вдига глас. Mingus Ah Um събира различни лица на джаза, без да ги превръща в музейна обиколка. Свобода вътре в композицията Албумът излиза през 1959 г. В есето на Джон Ф. Гудман за Библиотеката на Конгреса е описан работният подход на Мингъс: той представя музикалната рамка на пиано и оставя пространство за индивидуалния стил на изпълнителите. Авторската структура и импровизацията не са противоположности. В записа участват, наред с други, саксофонистите Букър Ървин и Джон Хенди, пианистът Хорас Парлан и барабанистът Дани Ричмънд. Goodbye Pork Pie Hat е почит към Лестър Йънг, а Better Git It in Your Soul свързва джазовото движение с блус и госпъл енергия. Една тема може да има повече от един живот Fables of Faubus присъства тук в инструментален вариант. В по-късния запис от Charles Mingus Presents Charles Mingus през 1960 г. се появява и вокалната страна на произведението. Разликата е документирана в същото есе и е важна, когато сравняваме версии с едно заглавие. За слушателя албумът предлага постоянна смяна на характер. След енергичното начало бавната линия на Goodbye Pork Pie Hat отваря друго пространство. Този контраст не разпада програмата, а показва колко широк може да бъде почеркът на един композитор. Слушайте не само солата, но и местата, където няколко инструмента говорят едновременно. Там най-добре се усеща особеният баланс: музиката има ясна посока, но отделните гласове запазват собственото си поведение. Именно това прави ансамбъла жив, вместо просто прецизен.