Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Out to Lunch!: Ерик Долфи отваря различна врата към джаза
Какво се случва, когато мястото на обичайното пиано бъде заето от вибрафон, а водещият музикант сменя три различни духови инструмента? Out to Lunch! на Ерик Долфи създава звуков свят, който може да бъде едновременно прозрачен, рязък и изпълнен с неочаквани цветове. Петима музиканти, необичаен баланс Сесията е на 25 февруари 1964 г. в студиото на Ван Гелдър. Долфи свири на алт саксофон, флейта и баскларинет. До него са Фреди Хъбард на тромпет, Боби Хътчерсън на вибрафон, Ричард Дейвис на бас и осемнайсетгодишният тогава барабанист Тони Уилямс. Това е описано в историята на Blue Note. Всичките пет композиции са на Долфи. Hat and Beard е посветена на Телониъс Монк, а Gazzelloni носи името на флейтиста Северино Гадзелони. Албумът е единственият му като лидер за Blue Note. Тишината между ударите Започнете с тембъра на вибрафона. Той оставя звук, който продължава да живее след удара, и така пространството между фразите се усеща по особен начин. Слушайте как духовите инструменти пресичат това пространство. Смяната на инструмента при Долфи също променя перспективата. Вместо да търсите един постоянен „главен глас“, приемете различните тембри като различни гледни точки към общата музикална среда. При този запис несигурността може да бъде част от удоволствието. Ако ритъмът ви изненада, не бързайте да го подреждате насила. Следете как музикантите реагират един на друг. Постепенно необичайното започва да звучи като последователен разговор, чиито правила се учат чрез слушане.
Brilliant Corners: Телониъс Монк и красотата на неочаквания ъгъл
Мелодията на Телониъс Монк може да завие точно там, където очакваме да продължи направо. Brilliant Corners превръща тази особеност в удоволствие: първоначалната изненада постепенно се превръща в разпознаваем музикален характер. Различни състави в една програма Албумът излиза през април 1957 г. Сесиите са проведени през 1956 г. в Reeves Sound Studio в Ню Йорк, с продуцент Орин Кийпнюз. Сред участниците са Сони Ролинс и Макс Роуч, а в отделни сесии свирят Ърни Хенри, Оскар Петифорд, Пол Чембърс и Кларк Тери. Разпределението е описано в архивния материал на Craft Recordings. В Pannonica Монк използва челеста. I Surrender, Dear е солово изпълнение, а Bemsha Swing е негова композиция в съавторство с Дензил Бест. Тези разлики придават на кратката петчастна програма повече цветове, отколкото предполага самият брой заглавия. Паузата също има форма За да влезете в музиката на Монк, не е необходимо веднага да назовавате акордите. Слушайте къде мелодията спира и какво очаквате след това. Понякога тъкмо паузата прави следващия тон толкова отчетлив. Сравнете звученето на Pannonica със соловото I Surrender, Dear. Променя се не само инструменталният цвят, а и начинът, по който възприемаме пространството около всяка фраза. При единия запис има ансамблов разговор; при другия всички решения остават изложени на показ. Албумът е подходящ вход към Монк, защото позволява да чуем неговия почерк в различни ситуации. Неочакваните акценти постепенно престават да изглеждат като пречки и започват да звучат като естествените завои на собствен музикален език.