Brilliant Corners: Телониъс Монк и красотата на неочаквания ъгъл

Мелодията на Телониъс Монк може да завие точно там, където очакваме да продължи направо. Brilliant Corners превръща тази особеност в удоволствие: първоначалната изненада постепенно се превръща в разпознаваем музикален характер.

Различни състави в една програма

Албумът излиза през април 1957 г. Сесиите са проведени през 1956 г. в Reeves Sound Studio в Ню Йорк, с продуцент Орин Кийпнюз. Сред участниците са Сони Ролинс и Макс Роуч, а в отделни сесии свирят Ърни Хенри, Оскар Петифорд, Пол Чембърс и Кларк Тери. Разпределението е описано в архивния материал на Craft Recordings.

В Pannonica Монк използва челеста. I Surrender, Dear е солово изпълнение, а Bemsha Swing е негова композиция в съавторство с Дензил Бест. Тези разлики придават на кратката петчастна програма повече цветове, отколкото предполага самият брой заглавия.

Паузата също има форма

За да влезете в музиката на Монк, не е необходимо веднага да назовавате акордите. Слушайте къде мелодията спира и какво очаквате след това. Понякога тъкмо паузата прави следващия тон толкова отчетлив.

Сравнете звученето на Pannonica със соловото I Surrender, Dear. Променя се не само инструменталният цвят, а и начинът, по който възприемаме пространството около всяка фраза. При единия запис има ансамблов разговор; при другия всички решения остават изложени на показ.

Албумът е подходящ вход към Монк, защото позволява да чуем неговия почерк в различни ситуации. Неочакваните акценти постепенно престават да изглеждат като пречки и започват да звучат като естествените завои на собствен музикален език.