Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Бистришките баби: старинното многогласие като жива памет
Няколко гласа могат да прозвучат като нещо много по-голямо от своя брой. При Бистришките баби това усещане идва от специфичното взаимодействие между водеща мелодия и продължителен звуков фон. Шопско многогласие в жива практика ЮНЕСКО представя традицията на Бистришките баби чрез старинно многогласно пеене, хорà и обреди от Шоплука. Тя е обявена за шедьовър през 2005 г. и вписана в представителния списък през 2008 г. В характерната диафония един или два гласа развиват мелодията, докато останалите поддържат устойчив тон. Тази организация създава плътност, която не зависи от голям хор или инструментален съпровод. Песен, движение и предаване Музиката е свързана и с танцови форми и лазаруване. Преминаването към сценично изпълнение променя част от обществената ѝ функция, но не премахва значението на местната общност и предаването между поколенията. За слушателя е полезно да опита две различни гледни точки. Първо да проследи водещата линия, а после да се съсредоточи върху постоянния глас. При повторното им събиране става ясно колко активно си влияят. Бистришките баби не са просто пример за необичаен тембър. Те насочват към конкретно място и към знание, което се пази чрез практикуване. Записът може да съхрани изпълнение, но живата традиция изисква хора, които продължават да пеят заедно. Именно тази връзка между музика и общност е най-силната част от тяхната история.
Вибрафонът: металният блясък, който влезе в джаза
Вибрафонът има метален блясък, който може да остане във въздуха дълго след удара. Тъкмо продължението на звука е толкова важно, колкото и неговото начало: изпълнителят трябва да реши кои тонове да остави да се срещнат. Пластини, тръби и въртящи се дискове Инструментът използва настроени алуминиеви пластини, под които има резонаторни тръби. При модели с мотор въртящи се дискове в горната част на тръбите създават характерното пулсиране. Yamaha описва тези елементи и педала, с който се управлява заглушаването. Вибрафонът присъства и в джазови записи с необичаен ансамблов баланс. Например Боби Хътчерсън свири на него в Out to Lunch! на Ерик Долфи, документиран от Blue Note. Как да слушаме отзвука Изберете бавен откъс и следете как следващият тон влиза в остатъка от предишния. Ако звученето бъде спряно по-рано, фразата ще изглежда по-ясно разделена; ако бъде оставено, се появява друга плътност. После насочете внимание към взаимодействието с баса и барабаните. Вибрафонът може да добавя и ритмичен контур, и хармоничен цвят. Тези роли често съществуват едновременно. Не очаквайте винаги еднакво „вибриращо“ звучене. Различните настройки и изпълнителски решения могат да променят характера му. Най-полезният въпрос е как конкретният звук участва в конкретната музика. Така инструментът се разкрива като изкуство на продължителността: кога да започне тонът, колко дълго да остане и с кои други тонове да сподели пространството.
Флейтата: музика от ръба на въздуха
Флейтата няма езиче, което да трепти в мундщука. Звукът започва там, където струята въздух среща ръба на отвора. На пръв поглед това е прост принцип, но управлението му изисква изключителна точност. Ръбът, който създава трептене Yamaha описва как въздухът, насочен към ръба на отвора в главата, взаимодейства с трептенията във вътрешността на тръбата. При напречната флейта устните оформят струята; при блокфлейтата това прави въздушният канал. Главата на съвременната флейта не е идеално цилиндрична. Нейната форма и обработката на отвора са част от акустичния замисъл. Видимата метална тръба крие прецизно изчислени и изработени детайли. Когато дъхът стане фраза В солов запис следете не само височината на тоновете, а и тяхната плътност. Една линия може да звучи въздушно и отдалечено, друга — ясно очертана и близка. Това променя емоционалното впечатление от мелодията. Паузите също заслужават внимание. При духов инструмент те могат да бъдат едновременно музикално решение и част от физическото дишане. Добре оформената фраза превръща тази необходимост в естествено движение. Сравнете флейта сама и флейта в оркестъра. В общото звучене тя може да подчертае горна линия или да добави светлина към друг инструмент. Не винаги най-важната роля е най-силната. Познаването на принципа на звукоизвличане прави този деликатен контрол по-разбираем. Зад привидната лекота стои непрекъснато взаимодействие между дъх, устни, въздух и тръба.
Тайната на цигулката започва в дървото и въздуха
Струната започва движението, но цигулката звучи чрез цялото си тяло. Между лъка и въздуха в залата има верига от малки детайли, всеки от които участва в крайния тембър. Пътят на трептенето Мостчето, върху което лежат струните, предава тяхното движение към горната дъска. Вътре в корпуса се намира душичката — малко дървено стълбче между горната и долната дъска. Yamaha описва как тя пренася трептенията и едновременно подпомага устойчивостта на конструкцията. Под горната дъска има и басова греда. Заедно с корпуса, мостчето и струните тези части образуват взаимосвързана система. Затова цигулката не може да бъде разбрана просто като четири струни, прикрепени към красива дървена кутия. Един инструмент, различни начини на говорене Когато слушате солова цигулка, обърнете внимание на началото на всеки тон. Някои фрази започват меко, други имат по-ясна атака. Този контраст може да промени характера на мелодията, дори когато височините остават същите. После сравнете соловия звук с група цигулки в оркестър. Единичният тембър позволява да се чуят повече индивидуални подробности, а съвместното свирене създава друга плътност и движение. Знанието за устройството насочва вниманието към нещо съществено: инструментът не е пасивен съд за музиката. Неговите материали, форма и настройка участват в отговора на всяко движение на изпълнителя. Красивият тон се ражда от връзката между умение и внимателно изработена конструкция, а не от един-единствен „тайнствен“ елемент.
Планетите на Холст: оркестрови характери отвъд астрономията
Планетите на Густав Холст не е музикален учебник по астрономия. Заглавията насочват към характери и символни качества, които композиторът превръща в оркестрови състояния. Затова произведението е по-интересно като поредица от различни светове, отколкото като обиколка на небесни тела. Седем оркестрови характера Холст започва работа през 1914 г. В основата е интересът му към астрологията — източник на художествено вдъхновение, а не научно описание. Лосанджелиската филхармония описва седемчастния цикъл и значението на заглавията за слушателското въображение. Представянето на цялата сюита посочва големия оркестър, включващ арфи, челеста и орган. В последната част, Нептун, мистикът, се появява женски хор без думи. Така човешкият глас става част от общия цвят. От натиск към отдалечаване Изберете две части с различно настроение и ги чуйте една след друга. Следете как пулсът, плътността и регистърът променят усещането за движение. Една оркестрова маса може да притиска, а друга да изглежда почти безтегловна. В края обърнете внимание на границата между инструментите и хора. Липсата на думи позволява на гласа да бъде чут като тембър, без да насочва към конкретно изречение. Най-плодотворно е заглавията да останат отправна точка. Те могат да събудят образ, но не задължават всички да виждат едно и също. Холст предлага достатъчно ясни контрасти, за да подхрани въображението, и достатъчно музикална свобода, за да не го затвори.
Waltz for Debby: трио, в което всеки има какво да каже
Един клубен ден може да побере повече музикални истории, отколкото един албум. На 25 юни 1961 г. триото на Бил Евънс свири във Village Vanguard в Ню Йорк. От тези изпълнения се раждат два отделни записа, които позволяват да чуем една и съща среща от различни страни. Пет сета, два албума Пианистът е със Скот ЛаФаро на бас и Пол Моушън на барабани. Craft Recordings описва петте следобедни и вечерни сета, от които са оформени Sunday at the Village Vanguard и Waltz for Debby. Вторият албум излиза през 1962 г.; годината на изпълнението е 1961. Заглавната композиция е написана от Евънс за неговата племенница. Програмата включва и произведения на други автори, сред които My Foolish Heart, Some Other Time и Milestones. Това съчетание дава различни мелодични отправни точки за общия език на триото. Басът като събеседник Първо слушайте пианото, както вероятно бихте направили инстинктивно. После повторете една пиеса, като следвате баса. Промяната на фокуса може да разкрие съвсем различна линия през познатото изпълнение. Барабаните заслужават същото внимание. Тяхната роля не се измерва само със силата на удара. Малките промени в плътността и акцентите влияят върху начина, по който останалите фрази дишат. Клубната атмосфера придава на този разговор особен мащаб. Музиката не изглежда отдалечена зад стъкло, а се случва в споделено пространство. Точно затова тихите моменти могат да имат толкова голяма тежест: те изискват от слушателя да се приближи с внимание.