Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Компресорът: как студиото управлява силата на звука
Компресорът в студиото не опакова песента в по-малък файл. Той работи с динамиката на сигнала — с отношението между по-силните и по-тихите моменти. Може да помогне на вокала да остане четим, но може и осезаемо да промени характера на барабаните. Прагът и съотношението Universal Audio обяснява основния принцип чрез праг и коефициент на компресия. При съотношение 2:1 сигнал, който е с 8 децибела над прага, се намалява до 4 децибела над него в съответната установена част от действието. Изходното усилване позволява да се компенсира намаляването на нивото. Времевото поведение също е съществено. Параметрите attack и release определят как компресорът реагира и се освобождава. Конкретните устройства имат различни управления: например в описанието на 1176 прагът е фиксиран и входното усилване влияе върху количеството компресия. По-силно не означава непременно по-добре Когато сравняваш обработен и необработен откъс, изравни приблизително силата им. Иначе е лесно да предпочетеш единия само защото изпъква повече. След това слушай началото на ударите, края на думите и движението между фразите. Добрата отправна точка е конкретен въпрос: какво пречи на тази партия да намери мястото си? Ако няма ясен отговор, още една обработка не е задължително решение. Компресорът може да бъде почти незабележим помощник или очевиден ефект. И в двата случая стойността му се измерва с резултата в песента, а не с това колко силно се движи индикаторът на екрана.
Стереото: как записът получи лява и дясна страна
Когато китарата се появи вляво, а отговорът ѝ дойде отдясно, записът сякаш получава сцена. Стереото е повече от две колони: двата канала могат да носят различна информация и да създадат усещане за разположение. В историята на тази идея особено място има инженерът Алън Блумлайн. Патентът, който мисли за цялата верига В интервю на Abbey Road със семейството му е посочена датата 14 декември 1931 г. за подаването на неговия патент 394325. Разработката обхваща микрофони, електронни схеми, възпроизвеждане с високоговорители и изрязване на стереофоничен запис. Друга историческа публикация на студиото описва сесии от 1934 г.: Томас Бийчъм дирижира Лондонския филхармоничен оркестър в „Юпитер“ на Моцарт, а Блумлайн прави стереозаписи върху восъчни мастери. Технологията вече има практическо музикално приложение, преди да стане обичайна част от домашното слушане. Как да чуеш пространството Избери позната песен със слушалки и проследи само позициите на инструментите. Кои остават в центъра? Кои отговарят отстрани? Дали припевът изглежда по-широк от куплета? Това са въпроси към аранжимента и микса, които лесно пропускаме, когато следим единствено мелодията. После чуй същия откъс през двете колони. Усещането може да бъде различно и само по себе си заслужава внимание. Не търси непременно най-крайните движения между ляво и дясно. Понякога убедителното пространство е почти незабележимо — достатъчно е музикантите да получат място, а песента да остане цяла.
Out to Lunch!: Ерик Долфи отваря различна врата към джаза
Какво се случва, когато мястото на обичайното пиано бъде заето от вибрафон, а водещият музикант сменя три различни духови инструмента? Out to Lunch! на Ерик Долфи създава звуков свят, който може да бъде едновременно прозрачен, рязък и изпълнен с неочаквани цветове. Петима музиканти, необичаен баланс Сесията е на 25 февруари 1964 г. в студиото на Ван Гелдър. Долфи свири на алт саксофон, флейта и баскларинет. До него са Фреди Хъбард на тромпет, Боби Хътчерсън на вибрафон, Ричард Дейвис на бас и осемнайсетгодишният тогава барабанист Тони Уилямс. Това е описано в историята на Blue Note. Всичките пет композиции са на Долфи. Hat and Beard е посветена на Телониъс Монк, а Gazzelloni носи името на флейтиста Северино Гадзелони. Албумът е единственият му като лидер за Blue Note. Тишината между ударите Започнете с тембъра на вибрафона. Той оставя звук, който продължава да живее след удара, и така пространството между фразите се усеща по особен начин. Слушайте как духовите инструменти пресичат това пространство. Смяната на инструмента при Долфи също променя перспективата. Вместо да търсите един постоянен „главен глас“, приемете различните тембри като различни гледни точки към общата музикална среда. При този запис несигурността може да бъде част от удоволствието. Ако ритъмът ви изненада, не бързайте да го подреждате насила. Следете как музикантите реагират един на друг. Постепенно необичайното започва да звучи като последователен разговор, чиито правила се учат чрез слушане.
Go!: Декстър Гордън и изкуството да не бързаш
Редът, в който музикантите записват пиесите, не винаги е редът, в който ги чуваме върху албума. При Go! на Декстър Гордън тази разлика е чудесна следа към две отделни изкуства: изпълнението в студиото и оформянето на цялостно слушателско преживяване. Един ден през август Сесията е на 27 август 1962 г. в студиото на Ван Гелдър в Енгълууд Клифс. Гордън свири със Сони Кларк на пиано, Бъч Уорън на бас и Били Хигинс на барабани. Архивният разказ на Blue Note проследява записването, започнало с Three O'Clock in the Morning. Оригиналният албум обаче се открива с Cheese Cake — композицията на Гордън в програмата. Официалният списък поставя Three O'Clock in the Morning накрая. Два дни след първата сесия същият квартет записва материала за A Swingin' Affair. Глас, който не бърза да обяснява При слушане следете къде саксофонната фраза се разполага спрямо пулса на групата. Ефектът на леко задържане може да създаде усещане за спокойствие дори когато движението отдолу е оживено. После сравнете откриващата пиеса с Where Are You. Различното темпо променя значението на дългите тонове и паузите. Един и същ инструмент може да звучи разговорно или съсредоточено, без да сменя своя разпознаваем тембър. Накрая върнете вниманието към подредбата. Началото кани слушателя, средата разширява настроенията, краят оставя последно впечатление. Именно затова албумът е повече от списък със записи, направени в един и същи ден.
Soul Station: Ханк Мобли и красотата на добре разказаната фраза
За убедителен джазов албум понякога са достатъчни четирима музиканти и много добро усещане кога да оставят място един на друг. Soul Station на Ханк Мобли е такъв запис: тенор саксофонът е в центъра, но силата му зависи от разговора около него. Една февруарска сесия Записът е направен на 7 февруари 1960 г. в студиото на Ван Гелдър. До Мобли са пианистът Уинтън Кели, басистът Пол Чембърс и барабанистът Арт Блейки. Данните и програмата са публикувани в официалното издание на Blue Note. Албумът започва с Remember на Ървинг Бърлин и завършва с If I Should Lose You. Между тези два стандарта стоят четири композиции на Мобли, както обяснява материалът на лейбъла. Така чуждият репертоар оформя рамка около собствения му авторски свят. Когато спокойствието има вътрешно движение Слушайте саксофона, без да очаквате всяка фраза да завършва с ефектен жест. Интересът може да бъде в малко ритмично преместване или в начина, по който кратък мотив се връща с друга тежест. Пианото на Кели предлага отделна пътека през записа. Проследете как съпроводът се свързва със солиста и как се променя усещането, когато пианото излезе напред. Същите четирима участници могат да създадат различен баланс само чрез смяна на вниманието. Soul Station е подходящ албум за бавно запознаване с ансамбловото слушане. Първия път можете да следвате мелодиите, втория — ритъма, третия — паузите. Записът няма нужда да ви убеждава със сила, за да задържи любопитството.
Speak No Evil: Уейн Шортър и джазът с отворен край
При Уейн Шортър заглавия като Witch Hunt и Dance Cadaverous звучат като врати към въображаеми истории. Speak No Evil предлага музика, в която загадъчността не идва от скрит сюжет, а от начина, по който мелодиите оставят очакването незавършено. Една сесия на Бъдни вечер Албумът е записан на 24 декември 1964 г. в студиото на Руди Ван Гелдър. Blue Note посочва състава: Шортър на тенор саксофон, Фреди Хъбард на тромпет, Хърби Хенкок на пиано, Рон Картър на бас и Елвин Джоунс на барабани. И шестте композиции са на Шортър. Сред тях са Fee-Fi-Fo-Fum, Infant Eyes и Wild Flower. Важно е да различаваме годината на сесията от датите на по-късните издания: историята на един запис започва преди всички негови преиздавания. Мелодията като недовършен въпрос Опитайте първо да чуете темите като кратки сцени. Къде фразата сякаш обещава спокойно завършване, а после избира друго движение? Не е необходимо да анализирате хармонията, за да усетите тази промяна в очакването. В по-сдържаните моменти обърнете внимание на пианото и баса. Те могат да променят значението на саксофонната линия, без да я прекъсват. При следващо слушане преместете фокуса към барабаните и вижте дали същата тема ще ви прозвучи по-напрегнато. Това е албум, който позволява различни входове: през композициите, през отделния солист или през общото звучене. Заглавията дават образи, но не затварят въображението. Музиката остава достатъчно отворена, за да носи различна история на всеки слушател.