Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Songs in the Key of Life: големият музикален свят на Стиви Уондър
Заглавието Songs in the Key of Life обещава голям свят. Албумът на Стиви Уондър действително предлага повече от една емоционална линия: простор за спомен, движение, обич и размисъл. Най-интересно е как толкова различни песни могат да останат част от един разпознаваем музикален глас. Проект, който надхвърля обикновения дългосвирещ формат Motown описва изданието от 1976 г. като два дългосвирещи винила с допълнителна малка плоча от четири песни — общо двадесет и една композиции. Работата е разпределена между няколко студиа в Калифорния и Ню Йорк. Сред участниците са басистът Нейтън Уотс, китаристът Майкъл Сембело и гости като Хърби Хенкок. Песента „I Wish“ е сред последните записани за проекта. В отделния разказ за нея Motown свързва създаването ѝ със спомен на Уондър за летен фирмен пикник. Широтата се усеща в последователността Големият албум не се измерва само с продължителност. По-важно е дали различните му моменти имат нужда един от друг. Енергична песен може да направи следващата тиха фраза по-осезаема, а споменът да промени начина, по който чуваме настоящото настроение. Остави записа да се развива без разместване и си отбележи три прехода, които те изненадват. После се върни към тях отделно. Това упражнение показва композицията на албума като цяло, отвъд самостоятелните хитове. При Уондър любопитството към ритъма, тембъра и мелодията предлага множество входове. Не е необходимо всички песни да те спечелят еднакво, за да усетиш мащаба на общата картина.
Speak No Evil: Уейн Шортър и джазът с отворен край
При Уейн Шортър заглавия като Witch Hunt и Dance Cadaverous звучат като врати към въображаеми истории. Speak No Evil предлага музика, в която загадъчността не идва от скрит сюжет, а от начина, по който мелодиите оставят очакването незавършено. Една сесия на Бъдни вечер Албумът е записан на 24 декември 1964 г. в студиото на Руди Ван Гелдър. Blue Note посочва състава: Шортър на тенор саксофон, Фреди Хъбард на тромпет, Хърби Хенкок на пиано, Рон Картър на бас и Елвин Джоунс на барабани. И шестте композиции са на Шортър. Сред тях са Fee-Fi-Fo-Fum, Infant Eyes и Wild Flower. Важно е да различаваме годината на сесията от датите на по-късните издания: историята на един запис започва преди всички негови преиздавания. Мелодията като недовършен въпрос Опитайте първо да чуете темите като кратки сцени. Къде фразата сякаш обещава спокойно завършване, а после избира друго движение? Не е необходимо да анализирате хармонията, за да усетите тази промяна в очакването. В по-сдържаните моменти обърнете внимание на пианото и баса. Те могат да променят значението на саксофонната линия, без да я прекъсват. При следващо слушане преместете фокуса към барабаните и вижте дали същата тема ще ви прозвучи по-напрегнато. Това е албум, който позволява различни входове: през композициите, през отделния солист или през общото звучене. Заглавията дават образи, но не затварят въображението. Музиката остава достатъчно отворена, за да носи различна история на всеки слушател.
Head Hunters: когато джазът се срещна с фънк пулса
Понякога промяната в музиката започва с въпроса какво става с публиката пред сцената. Head Hunters е важен завой за Хърби Хенкок: импровизацията остава, но ритмичният център се премества към фънка. Нова група, нова опора Албумът излиза на 26 октомври 1973 г. Според официалната дискография на Хенкок новият състав включва Бени Мопин, басиста Пол Джаксън, перкусиониста Бил Съмърс и барабаниста Харви Мейсън. Продуценти са Хенкок и Дейвид Рубинсън, а записите са направени през август и септември в Сан Франциско. Сред композициите е нов прочит на по-ранната Watermelon Man. Тъкмо връщането към собствен материал прави промяната особено чуваема: музикалната идея остава разпознаваема, но различният ритъм и инструментална среда променят начина, по който тя действа. Повторението не ограничава импровизацията В Chameleon устойчивата основа дава на солиращия музикант ясно място, от което да тръгне и към което да се върне. Това не е застой. Когато пулсът е достатъчно отчетлив, малка промяна в акцент или фраза може да има голям ефект. Слушайте първо басовото движение и ударните, без да следвате всяка клавирна линия. После обърнете вниманието си към клавишите. Така се чува как импровизацията работи с ритмичната опора, а не просто се разполага върху нея. Head Hunters е добър пример за среща между музикални практики, при която никоя не е само декорация. Фънкът дава конкретен начин на движение, а джазовото мислене разгръща възможностите му. Силата на записа идва от това взаимодействие, не от нуждата да му намерим един окончателен жанров етикет.