Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Out to Lunch!: Ерик Долфи отваря различна врата към джаза
Какво се случва, когато мястото на обичайното пиано бъде заето от вибрафон, а водещият музикант сменя три различни духови инструмента? Out to Lunch! на Ерик Долфи създава звуков свят, който може да бъде едновременно прозрачен, рязък и изпълнен с неочаквани цветове. Петима музиканти, необичаен баланс Сесията е на 25 февруари 1964 г. в студиото на Ван Гелдър. Долфи свири на алт саксофон, флейта и баскларинет. До него са Фреди Хъбард на тромпет, Боби Хътчерсън на вибрафон, Ричард Дейвис на бас и осемнайсетгодишният тогава барабанист Тони Уилямс. Това е описано в историята на Blue Note. Всичките пет композиции са на Долфи. Hat and Beard е посветена на Телониъс Монк, а Gazzelloni носи името на флейтиста Северино Гадзелони. Албумът е единственият му като лидер за Blue Note. Тишината между ударите Започнете с тембъра на вибрафона. Той оставя звук, който продължава да живее след удара, и така пространството между фразите се усеща по особен начин. Слушайте как духовите инструменти пресичат това пространство. Смяната на инструмента при Долфи също променя перспективата. Вместо да търсите един постоянен „главен глас“, приемете различните тембри като различни гледни точки към общата музикална среда. При този запис несигурността може да бъде част от удоволствието. Ако ритъмът ви изненада, не бързайте да го подреждате насила. Следете как музикантите реагират един на друг. Постепенно необичайното започва да звучи като последователен разговор, чиито правила се учат чрез слушане.
The Sidewinder: Лий Морган намира ритъма на големия пробив
Джазова композиция с продължителност около десет минути може да има силата на незабавно разпознаваем хит. The Sidewinder на Лий Морган показва как устойчивият ритъм и ясната тема могат да привлекат внимание, без да премахнат пространството за импровизация. Пет композиции и един голям пробив Албумът е записан през декември 1963 г. и излиза през 1964 г. Според историята на Blue Note заглавната пиеса използва 24-тактова блусова форма, а съкратена версия достига до публиката като сингъл. Морган е автор и на петте композиции. С него свирят Джо Хендерсън на саксофон, Бари Харис на пиано, Боб Краншоу на бас и Били Хигинс на барабани. Останалата програма включва Totem Pole, Gary's Notebook, Boy, What a Night и Hocus-Pocus. Какво има зад запомнящия се ритъм При първо слушане е естествено да следвате основния пулс. При второ опитайте да останете с тромпета: как Морган разполага фразите спрямо ритъма и кога избира да остави пауза. Постоянното движение отдолу прави малките отклонения отгоре по-осезаеми. После продължете отвъд заглавното парче. Албумът не е просто дълга рамка около един хит. Различните теми дават възможност да се чуят и други отношения между духовите инструменти и ритъм секцията. Точно тук е удоволствието от цялостното слушане: разпознаваемото начало ни въвежда, но останалата музика разширява представата за автора. Популярността на една пиеса може да бъде вход към албума, стига да не се превърне в причина да спрем след нея.
Speak No Evil: Уейн Шортър и джазът с отворен край
При Уейн Шортър заглавия като Witch Hunt и Dance Cadaverous звучат като врати към въображаеми истории. Speak No Evil предлага музика, в която загадъчността не идва от скрит сюжет, а от начина, по който мелодиите оставят очакването незавършено. Една сесия на Бъдни вечер Албумът е записан на 24 декември 1964 г. в студиото на Руди Ван Гелдър. Blue Note посочва състава: Шортър на тенор саксофон, Фреди Хъбард на тромпет, Хърби Хенкок на пиано, Рон Картър на бас и Елвин Джоунс на барабани. И шестте композиции са на Шортър. Сред тях са Fee-Fi-Fo-Fum, Infant Eyes и Wild Flower. Важно е да различаваме годината на сесията от датите на по-късните издания: историята на един запис започва преди всички негови преиздавания. Мелодията като недовършен въпрос Опитайте първо да чуете темите като кратки сцени. Къде фразата сякаш обещава спокойно завършване, а после избира друго движение? Не е необходимо да анализирате хармонията, за да усетите тази промяна в очакването. В по-сдържаните моменти обърнете внимание на пианото и баса. Те могат да променят значението на саксофонната линия, без да я прекъсват. При следващо слушане преместете фокуса към барабаните и вижте дали същата тема ще ви прозвучи по-напрегнато. Това е албум, който позволява различни входове: през композициите, през отделния солист или през общото звучене. Заглавията дават образи, но не затварят въображението. Музиката остава достатъчно отворена, за да носи различна история на всеки слушател.
Getz/Gilberto: тихата среща на саксофона и боса нова
Тишината около един тон може да бъде част от неговата красота. Getz/Gilberto не се нуждае от постоянен натиск, за да задържи вниманието. Китарата, гласовете и саксофонът създават движение чрез точност и място за дишане. Срещата на три музикални почерка Албумът на Стан Гец и Жоао Жилберто излиза през март 1964 г. за Verve. В него участва и пианистът и композитор Антонио Карлос Жобим, автор на голяма част от материала. Данните са посочени в официалното издание, което включва Desafinado, Corcovado и O Grande Amor. В The Girl from Ipanema се включва и Аструд Жилберто. Verve отбелязват както нейното участие, така и наградата Grammy за албум на годината. Зад широко разпознаваемата песен стои конкретна среща на изпълнители, а не безличен „боса нова фон“. Лекотата изисква внимание Слушайте как китарната партия поддържа движението, без да запълва всяко пространство. Когато саксофонът поеме мелодичната линия, ритмичната опора остава деликатна. Точно тази сдържаност прави малките промени в дължината на фразата толкова забележими. Познатият хит е добър вход, но не и достатъчно описание на албума. Преминете към Corcovado и Desafinado, за да чуете различни отношения между мелодия и акомпанимент. Общата атмосфера е последователна, но всяка композиция има собствено темпо на разгръщане. Това е музика, която лесно може да остане на заден план. Внимателното слушане обаче разкрива колко работа има в привидната непринуденост: точен акцент, премерено влизане и уважение към фразата на другия изпълнител.
A Love Supreme: четири части на едно музикално посвещение
Четири музиканти, четири части и усещане за една обща посока. A Love Supreme е албум, който не е нужно да бъде разбиран чрез сложна теория, за да въздейства. Достатъчно е да проследим как кратка музикална идея се превръща в продължителен разговор. Една декемврийска сесия На 9 декември 1964 г. Джон Колтрейн записва произведението в студиото на Руди Ван Гелдър в Енгълууд Клифс, Ню Джърси. С него са пианистът Маккой Тайнър, басистът Джими Гарисън и барабанистът Елвин Джоунс. Съставът и датата са потвърдени в официалното издание на Колтрейн. Частите са Acknowledgement, Resolution, Pursuance и Psalm. На следващия ден музикантите се връщат в студиото с Арчи Шеп и втория басист Арт Дейвис, за да работят отново върху началната част. Тези алтернативи са представени в The Complete Masters. Завършеният запис и възможните му пътища Съществуването на допълнителната сесия е интересно напомняне: дори произведение, което днес възприемаме като неизбежно цяло, е можело да получи друга форма. Архивните версии не обезсилват оригинала; те показват решенията, които стоят зад него. При първо слушане останете с основния квартетен запис. Следете как басът задава опора и как саксофонът се отдалечава от нея, без да прекъсва връзката. Пианото и барабаните не просто поддържат солиста, а променят напрежението около всяка фраза. Едва след това алтернативните изпълнения стават особено ценни. Ухото вече познава основната посока и може да забележи как допълнителен инструмент изменя баланса. Така слушането преминава от възхищение пред завършения албум към любопитство към самия процес на създаване.
От кабели до нови звуци: ранният синтезатор на Robert Moog
Кабели свързват отделни панели, копчетата променят звука, а клавиатурата е само една част от системата. Ранният модулен синтезатор на Robert Moog предлага на музиканта не само готов тембър, а възможност да изгради пътя, по който той възниква. Лятото на 1964 г. Работата на Moog с композитора и преподавател Herb Deutsch е важна за оформянето на инструмента. Архивът на Bob Moog Foundation описва три седмици съвместна работа през лятото на 1964 г. в Trumansburg, щата Ню Йорк. Запазен аудиоматериал документира ранните експерименти и звуците на прототипа. Архивният запис и сътрудничеството с Herb Deutsch. Тази среща между инженер и музикант е съществена. Една схема трябва да може да бъде използвана в реално изпълнение и композиция. Въпросите за управлението, диапазона и свързването са едновременно технически и музикални. Модулите позволяват да променяш маршрута Системата използва отделни модули за генериране и обработка на сигнала, свързвани с кабели. Управлението чрез напрежение позволява параметрите да се променят в зависимост от други сигнали или контролери. Това прави възможни връзки, при които една част от инструмента влияе на поведението на друга. Хронологията на Bob Moog Foundation за модулната система. За слушателя крайният резултат е тембър. За музиканта зад него стои и маршрут: откъде започва сигналът, през какво преминава и кое го променя във времето. Смяната на тази последователност е част от творческия избор. От работилницата до професионална публика През октомври 1964 г. Moog представя разработката пред Audio Engineering Society в Ню Йорк. Хронологията на фондацията посочва хореографа Alwin Nikolais като първи клиент. Това не е „първият синтезатор изобщо“: електронните инструменти имат по-дълга история. Значението е в конкретния подход и възможностите, които той отваря. Събитията от 1964 г. в биографичната хронология. Един добър начин да оцениш модулната идея е да слушаш как звукът се изменя, докато нотата остава същата. Цветът, остротата и движението могат да станат самостоятелни носители на израз. Синтезаторът дава на композитора още един въпрос: не само коя нота да прозвучи, а как да бъде създадена.