Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Out to Lunch!: Ерик Долфи отваря различна врата към джаза
Какво се случва, когато мястото на обичайното пиано бъде заето от вибрафон, а водещият музикант сменя три различни духови инструмента? Out to Lunch! на Ерик Долфи създава звуков свят, който може да бъде едновременно прозрачен, рязък и изпълнен с неочаквани цветове. Петима музиканти, необичаен баланс Сесията е на 25 февруари 1964 г. в студиото на Ван Гелдър. Долфи свири на алт саксофон, флейта и баскларинет. До него са Фреди Хъбард на тромпет, Боби Хътчерсън на вибрафон, Ричард Дейвис на бас и осемнайсетгодишният тогава барабанист Тони Уилямс. Това е описано в историята на Blue Note. Всичките пет композиции са на Долфи. Hat and Beard е посветена на Телониъс Монк, а Gazzelloni носи името на флейтиста Северино Гадзелони. Албумът е единственият му като лидер за Blue Note. Тишината между ударите Започнете с тембъра на вибрафона. Той оставя звук, който продължава да живее след удара, и така пространството между фразите се усеща по особен начин. Слушайте как духовите инструменти пресичат това пространство. Смяната на инструмента при Долфи също променя перспективата. Вместо да търсите един постоянен „главен глас“, приемете различните тембри като различни гледни точки към общата музикална среда. При този запис несигурността може да бъде част от удоволствието. Ако ритъмът ви изненада, не бързайте да го подреждате насила. Следете как музикантите реагират един на друг. Постепенно необичайното започва да звучи като последователен разговор, чиито правила се учат чрез слушане.
Go!: Декстър Гордън и изкуството да не бързаш
Редът, в който музикантите записват пиесите, не винаги е редът, в който ги чуваме върху албума. При Go! на Декстър Гордън тази разлика е чудесна следа към две отделни изкуства: изпълнението в студиото и оформянето на цялостно слушателско преживяване. Един ден през август Сесията е на 27 август 1962 г. в студиото на Ван Гелдър в Енгълууд Клифс. Гордън свири със Сони Кларк на пиано, Бъч Уорън на бас и Били Хигинс на барабани. Архивният разказ на Blue Note проследява записването, започнало с Three O'Clock in the Morning. Оригиналният албум обаче се открива с Cheese Cake — композицията на Гордън в програмата. Официалният списък поставя Three O'Clock in the Morning накрая. Два дни след първата сесия същият квартет записва материала за A Swingin' Affair. Глас, който не бърза да обяснява При слушане следете къде саксофонната фраза се разполага спрямо пулса на групата. Ефектът на леко задържане може да създаде усещане за спокойствие дори когато движението отдолу е оживено. После сравнете откриващата пиеса с Where Are You. Различното темпо променя значението на дългите тонове и паузите. Един и същ инструмент може да звучи разговорно или съсредоточено, без да сменя своя разпознаваем тембър. Накрая върнете вниманието към подредбата. Началото кани слушателя, средата разширява настроенията, краят оставя последно впечатление. Именно затова албумът е повече от списък със записи, направени в един и същи ден.
Soul Station: Ханк Мобли и красотата на добре разказаната фраза
За убедителен джазов албум понякога са достатъчни четирима музиканти и много добро усещане кога да оставят място един на друг. Soul Station на Ханк Мобли е такъв запис: тенор саксофонът е в центъра, но силата му зависи от разговора около него. Една февруарска сесия Записът е направен на 7 февруари 1960 г. в студиото на Ван Гелдър. До Мобли са пианистът Уинтън Кели, басистът Пол Чембърс и барабанистът Арт Блейки. Данните и програмата са публикувани в официалното издание на Blue Note. Албумът започва с Remember на Ървинг Бърлин и завършва с If I Should Lose You. Между тези два стандарта стоят четири композиции на Мобли, както обяснява материалът на лейбъла. Така чуждият репертоар оформя рамка около собствения му авторски свят. Когато спокойствието има вътрешно движение Слушайте саксофона, без да очаквате всяка фраза да завършва с ефектен жест. Интересът може да бъде в малко ритмично преместване или в начина, по който кратък мотив се връща с друга тежест. Пианото на Кели предлага отделна пътека през записа. Проследете как съпроводът се свързва със солиста и как се променя усещането, когато пианото излезе напред. Същите четирима участници могат да създадат различен баланс само чрез смяна на вниманието. Soul Station е подходящ албум за бавно запознаване с ансамбловото слушане. Първия път можете да следвате мелодиите, втория — ритъма, третия — паузите. Записът няма нужда да ви убеждава със сила, за да задържи любопитството.
Speak No Evil: Уейн Шортър и джазът с отворен край
При Уейн Шортър заглавия като Witch Hunt и Dance Cadaverous звучат като врати към въображаеми истории. Speak No Evil предлага музика, в която загадъчността не идва от скрит сюжет, а от начина, по който мелодиите оставят очакването незавършено. Една сесия на Бъдни вечер Албумът е записан на 24 декември 1964 г. в студиото на Руди Ван Гелдър. Blue Note посочва състава: Шортър на тенор саксофон, Фреди Хъбард на тромпет, Хърби Хенкок на пиано, Рон Картър на бас и Елвин Джоунс на барабани. И шестте композиции са на Шортър. Сред тях са Fee-Fi-Fo-Fum, Infant Eyes и Wild Flower. Важно е да различаваме годината на сесията от датите на по-късните издания: историята на един запис започва преди всички негови преиздавания. Мелодията като недовършен въпрос Опитайте първо да чуете темите като кратки сцени. Къде фразата сякаш обещава спокойно завършване, а после избира друго движение? Не е необходимо да анализирате хармонията, за да усетите тази промяна в очакването. В по-сдържаните моменти обърнете внимание на пианото и баса. Те могат да променят значението на саксофонната линия, без да я прекъсват. При следващо слушане преместете фокуса към барабаните и вижте дали същата тема ще ви прозвучи по-напрегнато. Това е албум, който позволява различни входове: през композициите, през отделния солист или през общото звучене. Заглавията дават образи, но не затварят въображението. Музиката остава достатъчно отворена, за да носи различна история на всеки слушател.
Somethin’ Else: Кенънбол Адърли и Майлс Дейвис в общ кадър
Името върху обложката е на Канънбол Адърли, но до неговия алт саксофон стои тромпетът на Майлс Дейвис. Somethin' Else е чудесен повод да оставим настрана представата, че в един джазов албум всичко трябва да се върти около един-единствен център. Необичайна среща под името на Адърли Това е единственият албум на Адърли за Blue Note. По време на сесията той свири в групата на Дейвис, а тук ролите са обърнати и Майлс участва като гостуващ музикант. Издателят посочва останалите участници: Ханк Джоунс на пиано, Сам Джоунс на бас и Арт Блейки на барабани. Оригиналната програма съдържа пет пиеси. Сред тях са Autumn Leaves, Love for Sale, заглавната композиция, One for Daddy-O и Dancing in the Dark. Познатият песенен материал дава ясна отправна точка, но същинското приключение започва след излагането на темата. Два различни начина да кажеш едно изречение В Autumn Leaves насочете вниманието си към разликата между саксофона и тромпета. Не е нужно да решавате кой е по-впечатляващ. По-полезно е да чуете как тембърът и дължината на фразата променят характера на една и съща музикална среда. После следете пианото зад духовите инструменти. Кратките намеси могат да свържат две идеи или да оставят въпрос отворен. Басът и барабаните също участват в тази подредба на пространството. Албумът напомня, че силният ансамбъл не изисква всички да говорят еднакво. Общият език позволява различията да се чуват по-добре. Именно те правят познатите мелодии интересни отново, без да е нужно да бъдат скрити зад сложност.
Saxophone Colossus: Сони Ролинс и свободата вътре в мелодията
Голямото саксофонно соло не е задължително надпревара по брой ноти. В Saxophone Colossus Сони Ролинс показва колко много може да се направи с ясно заявена мелодия, ритмично въображение и готовност една идея да бъде разгледана от няколко страни. Четирима музиканти в Хакенсак Сесията е на 22 юни 1956 г. в студиото на Ван Гелдър в Хакенсак, Ню Джърси. До Ролинс са пианистът Томи Фланаган, басистът Дъг Уоткинс и барабанистът Макс Роуч. Официалната дискография на саксофониста посочва пет композиции: St. Thomas, You Don't Know What Love Is, Strode Rode, Moritat и Blue 7. Три от тях са отбелязани като произведения на Ролинс. Съчетанието с чужд репертоар е важно: импровизаторът може да прояви еднакво силен почерк и в собствена тема, и в мелодия, която получава от друг автор. Да запазиш темата, докато се отдалечаваш При St. Thomas първо запомнете основния мотив, после следете как солото променя акцентите около него. Не всяко отклонение трябва да бъде нова мелодия. Понякога промяната на ритъма е достатъчна, за да се появи нов характер. В бавната You Don't Know What Love Is вниманието естествено се премества към продължителността на тона и паузите. Контрастът с по-подвижните композиции показва колко различни задачи може да решава един инструмент. Ролята на останалите музиканти е също толкова важна за свободата на солиста. Ритъм секцията поддържа посока, но оставя място за реакция. Така записът звучи като разговор с ясна тема, чиито участници не знаят предварително всяка следваща реплика.